Интернет e част от живота ни вече от десетилетия като продукт на хората, така че всичката информация в него: снимки, записи, игри, книги, кодове – са произведени от хора за хора. Интернетът е една от най- важните и трансформиращи човешкото общество технологии, изобретявани някога. Със сигурност познавате поне един човек, който не може да живее без него.  Интернет е като дигитална фабрика, която е влязла в живота на всеки човек по един или друг начин. Интернетът на хората промени света. Днес вече говорим за нов интернет - този на нещата, и по всичко личи, че той ще промени света отново. 

Този нов интернет не свързва само хора, той свързва неща и оттам идва и името му. Да свързваш неща с интернет е голяма работа и това е така, защото нещата започват да споделят техния опит с други неща. Как се получава това? Накратко взимаме неща и им добавяме способността да възприемат и комуникират, да докосват и да контролират и така стигаме до способността на нещата да взаимодействат и сътрудничат с други неща. Да погледнем нещата от друга гледна точка – ние като човешки същества взаимодействаме и сътрудничим с други хора в рамките на средата ни посредством нашите сетива – зрение, слух, обоняние, допир, вкус, разновесие. Представете си сега неща със способностите да възприемат влиянията на околната среда, да могат да я променят и да комуникират помежду си. Това е точката на пресичане между интернета на хората и на нещата. 

Нека да внесем малко яснота за какви неща става дума. Да започнем със смартфона, от който може би четете тази статия. Няма да повярвате колко много сетива притежава. Той знае къде сте, разбира дали се движите и как го държите, долавя количеството светлина в стаята, ясно му е колко близо е до лицето ви, знае какво му говорите. Също така има и око, така че да може да наблюдава обкръжаващата го среда и може да комуникира в wireless мрежа. И ако това са очевидни примери, нека вземем смарт гривната, която брои стъпките ни, следи активността ни и дори знае колко добре сме спали и разбира се може да общува в мрежата. И ако смарт гривните тепърва добиват популярност особено у нас, то термостат под някаква форма има всеки у дома си – сега да си представим тази версия на термостата, която не просто знае колко е температурата в стаята, ами разбира дали вие сте в нея или не. Освен това следи и изучава вашите домашни и извъндомашни навици, за да ви осигури комфорт и спести енергия, и не на последно място е свързано с мрежата, така че може да го управлявате отдалеч. Интернетът на нещата ви чува, затова може да управлявате степента на осветлението у дома и да създавате всякакви светлинни ефекти чрез гласови команди.  Умна свирка следи локацията и активността на кучето ви по същия начин, както следи и вашата. Това е малка част от примерите, с които технологията прави живота по-лесен, понеже приложението й би могло да бъде неограничено, оставяйки само въображението ни да поставя граница на възможностите. 

Разбира се, макар и невероятно изобретение, много неща са били създадени преди интернета на нещата и добрата новина е, че днес разполагаме с инструментите и технологията, които ни позволяват да добавяме сетива и комуникационни умения на отдавна съществуващи неща, правейки и тях по-самостоятелни, и нас по-независими. Приложението не се изчерпва само с улесняване на ежедневните дейности, превръщайки жилището в smart, намира широка употреба в индустриалното производство, транспорта, селското стопанство, енергийното управление и екологичния мониторинг. Интернетът на медицинските неща (или здравните неща) превръща здравната грижа в по-ефективна, поради огромния обем информация относно състоянието на пациента, а грижата за възрастни или трудноподвижни хора – в по-лека. 

Макар днес обхватът на интернета на нещата не е изобщо тесен, вероятно след няколко десетиления почти няма да има нещо, което не е свързано с него, точно както сега рядко се виждат телефони, които не са „умни”. Скоро може би уредите ни ще комуникират помежду си много повече отколкото хората го правят. Въпреки че бъдещето изглежда високотехнологично и сякаш спасението на човек от досадните или тежки задължения е много близо, все още има проблеми, които очакват своите решения. Едно от тях е сигурността: да се превърнем в жертва на хакери в дигиталното бъдеще може би би било дори физически животозастрашаващо. 

Идеята да впрегнем уредите в наша полза и да се „освободим” от работата не е никак нова, всъщност няма истинско освобождение от работата, тя само се трансформира под друга форма. Още през 1797 година Гьоте пише поемата „Чиракът магьосник”, която разказва за премеждията на младежа, останал без надзора на наставника си, но твърде уверен в способностите си, използва заклинанията, за да почисти помещението, обаче се озовава в по-голям капан заради ленивостта си: 

“Хей, метлище старо, где си?

Я излез иззад парцала!

Слушай мен: сред смет и плесен

стига робски си живяло!

На, глава ти слагам,

ето и крака —

със ведрата бягай

за вода сега!”

Преди да бъде спасен от стария магьосник, чиракът възкликва уплашен: 

„И се връщат, и заливат

стаи, стълби в надпревара…

Божичко, потоп — загивам!”

Няма съмнение, че съвременните технологии биха били приети като магия от хората само до преди век. Ясно е, че за да можем да разчитаме технологията да ни бъде от полза, трябва да я познаваме, поддържаме и разбираме, а ако не можем да го правим, то трябва да се доверим на професионалистите затова.